Древно балканско езеро е заплашено да изчезне
В продължение на хилядолетия Преспанското езеро е било девствено. Но под натиска на климатичните промени, неконтролируемото изпомпване и замърсяването праисторическият водоем в Югоизточна Европа се свива с тревожни темпове, бие паника Агенция Франс Прес.
Преспанското езеро, което се намира на границите на Албания, Гърция и Северна Македония, се счита за дом на хиляди типове, които разчитат на водата и заобикалящите я местообитания.
Затоплянето на температурите е провокирало безпорядък в годишните снеговалежи в региона, пресушавайки жизненоважните потоци, които се вливат в Преспа - което е изложило на риск типовете, които зависят от езерото и различен непосредствен водоем.
Според рейнджърите на парка, които наблюдават от близко езерото, спадът на валежите е довел до непрекъснато оттегляне на водата, която на някои места се е отдръпнала с до три километра (почти две мили).
" По-рано имаше доста повече сняг, който можеше да доближи един метър или метър и половина, до момента в който през последните години снеговалеж съвсем няма ", споделя пред Агенция Франс Прес Горан Стояновски, 38-годишен рейнджър, който повече от десетилетие следи езерото в Северна Македония.
Други специалисти са съгласни с това, като показват многочислените способи, по които последствията от изменението на климата са довели до непрекъснатото стесняване на крайбрежията му.
" Наблюдаваните промени в равнището на езерото са свързани с изменението на климата ", споделя Спасе Шумка, професор в Аграрния университет в Тирана, столицата на Албания.
Шумка уточни по-високите температури, които също така са нараснали изпарението и са понижили годишните превалявания.
" На базата на местоположението единственото решение е в взаимните дейности ", добави професорът.
Към проблемите на Преспа се прибавя и фактът, че близките ябълкови ферми разчитат в огромна степен на водата в езерото, като в едно изследване, представено от НАСА, се показва, че езерото е изгубило седем % от повърхността си и половината от размера си сред 1984 и 2020 година
Замърсяването на околната среда от селскостопанските води, изтичащи от видимо безкрайните редове на околните овощни градини, единствено задълбочава проблемите му, като води до разцвет на водорасли, който поражда опасения за основаване на мъртви зони.
" Езерото се замърсява интензивно в продължение на десетилетия ", споделя Златко Левков, биолог от университета " Кирил и Методий " в Скопие.
" Казано по-просто, местообитанието на доста типове може да се промени изцяло, а популацията на тези типове да намалее и вероятно да изчезне. "
Според специалистите Преспа е изпълвала тази живописна котловина в Югоизточна Европа в продължение на сред един и пет милиона години, което я прави една от най-старите сладководни екологични системи на континента.
Около 2000 типа риби, птици и бозайници, както и редица растителни типове, зависят от водите ѝ, с цел да се изхранват.
По-нататъшното утежняване на положението може да се окаже пагубно за локалната екосистема, само че и за прилежащото Охридско езеро, което се намира на 10 км на запад.
Тъй като Преспа е ситуирана на по-високо място, Охридското езеро разчита на подземни водни потоци през близките варовикови планини, с цел да поддържа равнището си.
Всяко в допълнение натоварване на Преспа евентуално ще се усети надолу по течението в Охрид, който единствено преди две години рискуваше да изгуби мястото си в листата на международното естествено завещание на ЮНЕСКО заради прекалено замърсяване и нерегулирано развиване.
Преспанското езеро, което се намира на границите на Албания, Гърция и Северна Македония, се счита за дом на хиляди типове, които разчитат на водата и заобикалящите я местообитания.
Затоплянето на температурите е провокирало безпорядък в годишните снеговалежи в региона, пресушавайки жизненоважните потоци, които се вливат в Преспа - което е изложило на риск типовете, които зависят от езерото и различен непосредствен водоем.
Според рейнджърите на парка, които наблюдават от близко езерото, спадът на валежите е довел до непрекъснато оттегляне на водата, която на някои места се е отдръпнала с до три километра (почти две мили).
" По-рано имаше доста повече сняг, който можеше да доближи един метър или метър и половина, до момента в който през последните години снеговалеж съвсем няма ", споделя пред Агенция Франс Прес Горан Стояновски, 38-годишен рейнджър, който повече от десетилетие следи езерото в Северна Македония.
Други специалисти са съгласни с това, като показват многочислените способи, по които последствията от изменението на климата са довели до непрекъснатото стесняване на крайбрежията му.
" Наблюдаваните промени в равнището на езерото са свързани с изменението на климата ", споделя Спасе Шумка, професор в Аграрния университет в Тирана, столицата на Албания.
Шумка уточни по-високите температури, които също така са нараснали изпарението и са понижили годишните превалявания.
" На базата на местоположението единственото решение е в взаимните дейности ", добави професорът.
Към проблемите на Преспа се прибавя и фактът, че близките ябълкови ферми разчитат в огромна степен на водата в езерото, като в едно изследване, представено от НАСА, се показва, че езерото е изгубило седем % от повърхността си и половината от размера си сред 1984 и 2020 година
Замърсяването на околната среда от селскостопанските води, изтичащи от видимо безкрайните редове на околните овощни градини, единствено задълбочава проблемите му, като води до разцвет на водорасли, който поражда опасения за основаване на мъртви зони.
" Езерото се замърсява интензивно в продължение на десетилетия ", споделя Златко Левков, биолог от университета " Кирил и Методий " в Скопие.
" Казано по-просто, местообитанието на доста типове може да се промени изцяло, а популацията на тези типове да намалее и вероятно да изчезне. "
Според специалистите Преспа е изпълвала тази живописна котловина в Югоизточна Европа в продължение на сред един и пет милиона години, което я прави една от най-старите сладководни екологични системи на континента.
Около 2000 типа риби, птици и бозайници, както и редица растителни типове, зависят от водите ѝ, с цел да се изхранват.
По-нататъшното утежняване на положението може да се окаже пагубно за локалната екосистема, само че и за прилежащото Охридско езеро, което се намира на 10 км на запад.
Тъй като Преспа е ситуирана на по-високо място, Охридското езеро разчита на подземни водни потоци през близките варовикови планини, с цел да поддържа равнището си.
Всяко в допълнение натоварване на Преспа евентуално ще се усети надолу по течението в Охрид, който единствено преди две години рискуваше да изгуби мястото си в листата на международното естествено завещание на ЮНЕСКО заради прекалено замърсяване и нерегулирано развиване.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ